Самотата състарява повече от пушенето
Съвети по какъв начин да преборим изолацията, за да понижим риска от диабет, деменция и затлъстяване
Опустошителното деяние на продължителната хронична самотност е добре прочут извършител на стрес и меланхолия. Нови проучвания обаче демонстрираха, че този проблем, увеличен се по време на епидемията от Коронавирус, поврежда и физическото здраве.
Съвместен теоретичен екип от Станфордския университет в Калифорния и Китайския университет в Хонконг откри, че негативният прочувствен резултат от обществената изолираност форсира доста човешкия биологичен часовник. Стряскащият извод е, че самотата състарява хората по-бързо от тютюнопушенето. Те са открили, че съпътстващите я мъка и безизходност
прибавят една година и осем месеца към хронологичната възраст
- пет месеца повече от цигарите.
Експертите считат също, че хроничните възпаления, породени от нещастието, повреждат клетките и жизненоважни органи. Изводите им, оповестени в научното издание Aging-US, са основани на проучване на 12 хиляди китайци. Изчислена е възрастта на телата им посредством фактори като положение на кръвта, бъбреците, телесната маса, историята на болесттите. Изследователите са я сравнили с действителната възраст на участниците в теста. Съпоставката е посочила, че организмът на тези, които живеят самотно и изолирано, е стар прибързано с 20 месеца.
“Не съм сюрпризирана. Изследвам този проблем от 20 година и данните демонстрират, че самотата редуцира живота и състарява повече от пушенето, докарва ред съпътстващи болести и води до по-ранна гибел ”, споделя психологът Лори Тийк от университета “Джордж Вашингтон ”. Тя акцентира, че самотните хора са
склонни към високи нива на тревога
и възпаления. Те са физически пасивни, а това в допълнение утежнява здравето.
Според екип на Университета на Флорида, проучвал 10 година 12 000 пациенти, рискът такива хора да развият деменция е 40 на 100 по-висок. Обяснението е, че от напрежението при самотност високите равнища на хормона кортизол нарушават паметта и износват онази част от мозъка, обвързвана със запаметяването.
Депресията при самотниците поврежда сърдечносъдовата система и води до затънал живот, а и двете лишават мозъка от О2, като стесняват артериите.
Пак самотата е нарочена от откривателите за удвояваща риска от диабет вид 2. И обяснението още веднъж е в страховите положения и тъгата. Силният стрес и нервното напрежение потвърдено са свързани с развиване на захарна болест, тъй като високите равнища на кортизол отключват инсулинова устойчивост. Връзката самота-стрес-диабет бе потвърдена с тест от норвежки учени, изследвали в продължение на 20 година 24 000 души.
Британски откриватели са открили, че неналичието на обществени контакти покачва заплахата от коронарна болест на сърцето с 30%, а от инсулт – с 32%. Те свързват това със стрес и възпаления – странични резултати от самотата, и приканват към ограничения за понижаване на обществената изолираност.
Известно е, че самотните и тъжни хора
не са физически активни и се тъпчат с храна
за утешение, а това води и до затлъстяване. То пък ускорява нежеланието за другарство, завърта се обаян кръг.
Сред най-тежките последици от самотата е депресията. Ако тя продължи месеци и години, казусът става клиничен, съпровожда се с безизходност и мисли за самоубийство. Тогава би трябвало да се потърси лекарска помощ.
Специалистите изясняват, че не става въпрос за краткотрайна самотност, когато в един миг се оказваш без другари и обществени контакти. Самотата е положение на мозъка - някои хора обичат уединението, а други се усещат сами и изоставени даже измежду близки и огромно семейство. Те се усещат неразбрани и необгрижени - положение, публикувано измежду възрастни - пенсионери или овдовели, само че и измежду младежи, в това число младежи.
Традиционните рекомендации за справяне със самотата са да излизаме повече на открито, да поддържаме връзка с природата, да посещаваме места с доста хора, да се заемем със спорт или занимание, да си вземем домакински любим. Но съгласно психолозите първата стъпка е да се оправим със личните си отрицателни мисловни модели и страхове. Това изисква изпитание и воля в следните посоки.
Не търсете единствено неприятната страна в обстановките и отношението на близките, отворете очи за позитивните обстоятелства и наблегнете на тях.
Самочувствието на самотниците постоянно е ниско и непрекъснато търсят у другите знаци, че ги считат за глупави, скучни и досадни. Това в действителност е проекция на личните ви комплекси.
Не обобщавайте еднопосочно: “Всички ме ненавиждат и заобикалят. Никой не ме харесва и схваща. Винаги се продънвам ”.
Спрете да се самообвинявате, да се сравнявате с другите,
откривайки у себе си само дефекти
Променете тази настройка, започнете да проявявате към близките съчувствие и да вършиме другарски жестове.
Положете старания да се преборите с песимистичното мислене и фиксирането върху допустимо най-страшните разновидности за бъдещето.
Не драматизирайте и не преувеличавайте евентуални рискове. Това може да не ви излекува, само че би понижило психическото напрежение.
Опустошителното деяние на продължителната хронична самотност е добре прочут извършител на стрес и меланхолия. Нови проучвания обаче демонстрираха, че този проблем, увеличен се по време на епидемията от Коронавирус, поврежда и физическото здраве.
Съвместен теоретичен екип от Станфордския университет в Калифорния и Китайския университет в Хонконг откри, че негативният прочувствен резултат от обществената изолираност форсира доста човешкия биологичен часовник. Стряскащият извод е, че самотата състарява хората по-бързо от тютюнопушенето. Те са открили, че съпътстващите я мъка и безизходност
прибавят една година и осем месеца към хронологичната възраст
- пет месеца повече от цигарите.
Експертите считат също, че хроничните възпаления, породени от нещастието, повреждат клетките и жизненоважни органи. Изводите им, оповестени в научното издание Aging-US, са основани на проучване на 12 хиляди китайци. Изчислена е възрастта на телата им посредством фактори като положение на кръвта, бъбреците, телесната маса, историята на болесттите. Изследователите са я сравнили с действителната възраст на участниците в теста. Съпоставката е посочила, че организмът на тези, които живеят самотно и изолирано, е стар прибързано с 20 месеца.
“Не съм сюрпризирана. Изследвам този проблем от 20 година и данните демонстрират, че самотата редуцира живота и състарява повече от пушенето, докарва ред съпътстващи болести и води до по-ранна гибел ”, споделя психологът Лори Тийк от университета “Джордж Вашингтон ”. Тя акцентира, че самотните хора са
склонни към високи нива на тревога
и възпаления. Те са физически пасивни, а това в допълнение утежнява здравето.
Според екип на Университета на Флорида, проучвал 10 година 12 000 пациенти, рискът такива хора да развият деменция е 40 на 100 по-висок. Обяснението е, че от напрежението при самотност високите равнища на хормона кортизол нарушават паметта и износват онази част от мозъка, обвързвана със запаметяването.
Депресията при самотниците поврежда сърдечносъдовата система и води до затънал живот, а и двете лишават мозъка от О2, като стесняват артериите.
Пак самотата е нарочена от откривателите за удвояваща риска от диабет вид 2. И обяснението още веднъж е в страховите положения и тъгата. Силният стрес и нервното напрежение потвърдено са свързани с развиване на захарна болест, тъй като високите равнища на кортизол отключват инсулинова устойчивост. Връзката самота-стрес-диабет бе потвърдена с тест от норвежки учени, изследвали в продължение на 20 година 24 000 души.
Британски откриватели са открили, че неналичието на обществени контакти покачва заплахата от коронарна болест на сърцето с 30%, а от инсулт – с 32%. Те свързват това със стрес и възпаления – странични резултати от самотата, и приканват към ограничения за понижаване на обществената изолираност.
Известно е, че самотните и тъжни хора
не са физически активни и се тъпчат с храна
за утешение, а това води и до затлъстяване. То пък ускорява нежеланието за другарство, завърта се обаян кръг.
Сред най-тежките последици от самотата е депресията. Ако тя продължи месеци и години, казусът става клиничен, съпровожда се с безизходност и мисли за самоубийство. Тогава би трябвало да се потърси лекарска помощ.
Специалистите изясняват, че не става въпрос за краткотрайна самотност, когато в един миг се оказваш без другари и обществени контакти. Самотата е положение на мозъка - някои хора обичат уединението, а други се усещат сами и изоставени даже измежду близки и огромно семейство. Те се усещат неразбрани и необгрижени - положение, публикувано измежду възрастни - пенсионери или овдовели, само че и измежду младежи, в това число младежи.
Традиционните рекомендации за справяне със самотата са да излизаме повече на открито, да поддържаме връзка с природата, да посещаваме места с доста хора, да се заемем със спорт или занимание, да си вземем домакински любим. Но съгласно психолозите първата стъпка е да се оправим със личните си отрицателни мисловни модели и страхове. Това изисква изпитание и воля в следните посоки.
Не търсете единствено неприятната страна в обстановките и отношението на близките, отворете очи за позитивните обстоятелства и наблегнете на тях.
Самочувствието на самотниците постоянно е ниско и непрекъснато търсят у другите знаци, че ги считат за глупави, скучни и досадни. Това в действителност е проекция на личните ви комплекси.
Не обобщавайте еднопосочно: “Всички ме ненавиждат и заобикалят. Никой не ме харесва и схваща. Винаги се продънвам ”.
Спрете да се самообвинявате, да се сравнявате с другите,
откривайки у себе си само дефекти
Променете тази настройка, започнете да проявявате към близките съчувствие и да вършиме другарски жестове.
Положете старания да се преборите с песимистичното мислене и фиксирането върху допустимо най-страшните разновидности за бъдещето.
Не драматизирайте и не преувеличавайте евентуални рискове. Това може да не ви излекува, само че би понижило психическото напрежение.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ